Чау-чау

Чау-чау е порода кучета. Родина на тази породата е Китай и Мадурия, където от хилядолетия са развъждани като примитивни кучета, използвани за лов и храна. Оттам е пренесена в Англия, където се оформила съвременната порода. Днес тази декоративна порода е много популярна из целия свят. Особеното на тази порода е тяхната завита към гърба опашка и лилав език.Комбинацията между куче, мече и лъв е изразена в едно от най-красивите, но и скъпи за купуване и отглеждане четириноги – чау-чау. Тези подобни на плюшени играчки животинки са наясно с привлекателността си и поради тази причина имат вродено високомерие и опърничав характер. Именно на нрава трябва да се обърне огромно внимание, ако сте решили да отглеждате такова създание. Не е от породите, които се привързват към деца и може да прави много бели, ако стопанинът не му „стъпи на врата” още през първите дни. Характер Чау-чау може да се опише с три думи: дистанциран, самостоятелен, достолепен. Егото му е необятно. Действа винаги сам и никога не се подчинява сляпо на команди. Нещо повече – сам за себе си той е глутница.Работи с хората, не защото са по-високо от него в еволюционната спирала, а защото е свикнал с тях. Впрочем, чау-чау не понася изблиците на човешко недоволство. Не е от кучетата, които бясно въртят опашка наляво – надясно. Ако много ви се зарадва – няколко поклащания на опашката за него са достатъчен израз на снизхождение. Ако не ви се радва, просто не ви обръща внимание. Накратко казано, той не е куче за властни хора (предстоят ви сериозни сблъсъци, ако решите да му се налагате), не е куче за сърдечни хора (никаква любов и преданост няма да получите от него) и не е подходящ за деца. Възпитание Волевите и упорити чау-чау се нуждаят от също толкова волеви и упорит собственик. Тази порода мисли само за себе си и лесно може да ви стане господар, ако допуснете това. Още от малко то вече е „самообучен” – рядко разрушава вкъщи и проявява неподчинение. Това далеч не означава, че не трябва да го обучавате – напротив: още от бебе чау-чау трябва да премине пълен курс на обучение и винаги, през цялото време, в течение на целия му живот, командите да бъдат неизменна част от ежедневието му.